„Вместо коронавирус, гладът ще ни убие.“

В Кения неотдавна раздаването на брашно и олио предизвика фатален натиск. В Индия хиляди работници се редят по два пъти на ден за хляб и пържени зеленчуци. В цяла Колумбия семейства окачват червени дрехи на прозорци, за да сигнализират, че се нуждаят от храна.

Националните блокировки и мерките за социално дистанциране, причинени от пандемията, изсушават работата и доходите. А по света бедните хора са изправени пред перспективата да гладуват.

Вече 136 милиона души са били изправени пред остър недостиг на храна , но сега с пандемията още 131 милиона могат да гладуват през 2020 г., каза Ариф Хусайн, главен икономист в Световната програма за храните, агенция на ООН. Общо 266 милиона души могат да бъдат изтласкани до ръба на глада до края на годината.

Вече от Хондурас до Южна Африка до Индия протестите и грабежите избухнаха на фона на разочарования от заключванията и притесненията за глада.

„Вместо коронавирус, гладът ще ни убие“, каза Нихал Сингх, мигрант в Индия. Г-н Сингх каза, че се срамува да моли за храна, но няма друга възможност.

В световен мащаб няма недостиг на храна и все още няма масово гладуване от пандемията. Но логистичните проблеми при засаждането, събирането и транспортирането на храни ще оставят бедните страни изложени през следващите месеци, каза Йохан Суиннен, генерален директор на Международния институт за изследване на политиката на храните във Вашингтон.

Дори да няма сериозен скок на цените на храните, ситуацията с продоволствената сигурност за бедните хора вероятно ще се влоши значително в световен мащаб. Това важи особено за икономики като Судан и Зимбабве, които са се борили преди избухването, или такива като Иран, които все повече използват петролни приходи за финансиране на критични стоки като храна и лекарства.

И най-силно биват засегнати бежанците и хората, живеещи в конфликтни зони.