Първото моторно масло в света е патентовано през 1873 г. от американския учен и лекар Джон Елис. През 1866 г. Елис изследвал свойствата на суровия нефт за медицински цели, но установява, че той има добри смазващи свойства. За целта, Елис излял експериментална течност в задръстени клапани в голяма V-образна парна машина.
Причината за търсенето на смазочни материали, както винаги, била една от най-непреодолимите сили – силата на триене. Още от изобретяването на колелото, преди много хиляди години, станало необходимо да се удължи живота на механично движещите се съединения. Първите смазочни материали били от животинските мазнини и растителните масла. С времето всичко се променило радикално. Това се случило, когато хората открили черна, неприятна миризма, мазна течност, излизаща от земните недра, говорим за нефт.
В началото маслото се използвало не като смазка, а като добро изгарящо вещество за факли и отопление. И точно това дало на хората откритие, което обърнало света с главата надолу.
Когато моторното масло се нагрява, от него започват да се изпаряват леки фракции и започва да остава плътна черна хлъзгава маса. Това се нарича мазут. По-късно хората се научили да улавят изпарения от производството на керосин и мазут.
С развитието на механиката и технологиите се изисквали, все по-усъвършенствани и дълготрайни смазочни материали и започва разработването на моторни масла. Така с появата на двигателите с вътрешно горене се появила и спешната нужда от моторни масла.
В наши дни, много потребители определят избора си на моторни масла, главно, чрез проби и грешки. Няма, какво да се направи по въпроса. Много пъти търсенето се определя не от качеството, а от това, което е по-евтино. Теорията „опит грешка“ изчезва с времето. По-скоро не толкова с времето, колкото с придобиването на опит.
Статистиката потвърждава, че потреблението на висококачествени моторни масла в световен мащаб нараства много динамично. Това се наблюдава, особено през последните години, изпреварвайки растежа от автомобили със специално предназначение.
