Развитието на музиката в наши дни разби още едно клише, че уличният музикант е пропаднал тип, който обикаля улиците и проси пари, или храна с музиката си. Клишето се бе настанило от разбирането, че статусът на музиканта в човешката история, винаги е бил с неясни пропорции. Насред улиците, още от древността, винаги е имало хора, които са показвали различни номера, за да привлекат внимание; заради тях са получавали подаяния, били са гонени и поглеждани с лошо око, били са канени на вечерни събирания или изхвърляни от градовете, но това, което несъзнателно са постигнали не може да им бъде отнето. Благодарение на отчаяните им и смели постъпки, може би дължим еволюцията в мисленето в наши дни – разбирането, че улицата е напълно естествена среда за музиката. Дори самите професионални музиканти го прозряха и навсякъде по света, излизат, за да покажат своето изкуство – маскирано като флашмоб, перформанс, благотворителност и т.н. Световноизвестни музикални фестивали все повече предлагат открити сцени, за да могат и хората, които нямат възможност да стигнат до залите, да се заразят с фестивалния дух. Получава се обратна връзка и хората, за които е трудно достъпно, или рядко се докосват до даден вид музика, така получават безплатен подарък. Улици и площади стават сцена, където място намират класически музиканти и техните оркестри; духови и джаз оркестри; маниаци от трио,квартети, квинтети… с цигулка, тромпети, кахон и кларинети; поети с китари; соловаци-перкусионисти, китаристи, басисти, акордеонисти, цигулари, саксофони, в безкраен списък. Цигулар в метростанцията, пианист на летището, китарист на автобусната спирка, свирачи в ъгъла на улицата или на голямата градска тераса.
Все повече площади на големи и малки градове се превръщат в сцена на невероятни изпълнения, където виртуози-странници спират до фонтана и събират тълпа около себе си – така разказват своята история, чрез обичния си инструмент. Хората ги заснемат чрез смартфоните си и ги разпространяват в мрежата. И ако моментът с музиката (заради лошия запис) е неповторим, то уникалната атмосфера, която се е случила е уловена от камерата. Децата обикалят около музиканта и правят своите малки номера; баби и дядовци слушат в захлас; младежите пият бира и блуждаят, и може би мечтаят за такова музикално майсторство; само тук-там забързани минувачи се мръщят на градската суета. Благодарение на уличните музиканти, музиката престава да бъде само по предназначение. Тя излиза от рамките на стила и критиката. Изсвирена на улицата тя бива забелязана и се превръща в колективно преживяване. Така музикантът също получава своя подарък.
Източник: MUSIC-STORE
